Позната, защото е повтаряна до безкрай на всеки до степен, в която думите вече не означават нищо, когато смисълът се губи и като с толкова много неща в живота си ослепяваме и оглушаваме за истинското й предназначение- да носи познание и да ни води по собствения ни път, да ни дава подкрепа и увереност, че сме защитени, че можем да се справим с поверената ни задача, идвайки тук на Земята!
Това е като да повтаряме стотици пъти една и съща мантра, без да се замисляме за значението й, да напяваме монотонно, като в същото време умът ни блуждае в десетки други посоки, да се разливаме в пространството и времето, лишени от творческата сила на диханието, от собствения си център, от връзката със себе си и света около нас! Непозната, тъй като крие кодове, които малко хора имат желание и дръзновение да разгадаят, прекрачвайки стереотипите, търсейки смисъл в съществуването си и преодолявайки страха от отговорите, с които ще се сблъскат. А нима не е това първоначалната роля на приказките?
Това не са детски залъгалки и интересен начин за приключване на деня, а мъдростта на света, разпиляна и отново събрана в разнообразни форми, пропътувала времето и пространството, за да ни намери за кой ли път и да ни свърже с Първоизточника, с усещането за нас като човешки същества, да изгради връзката между земята и небето и да построи стълбата, която да ги свърже завинаги!
Обичам да чета К. Г. Юнг, обичам да чета негови последователи, които изследват приказките на човечеството, за да опознават Човека, психологията му, историята му, мисията му... Без да съм психолог или психоаналитик ще се опитам да предам моето усещане и интелектуално проникновение относно срещата ни със спящата сила, онази пра-майка заложена във всеки от нас, събуждането й в точния момент от съществуването ни, изкачването й по божествената стълба нагоре към Божествения свят и сливането й с Твореца -небе в съвършения съюз, от който се ражда Истинският Човек.
Има няколко версии на приказката за Спящата красавица, които свързани и разгледани заедно се дообогатяват взаимно и изграждат една по-пълна картина от разбъркания пъзел, някога размесен и пръснат по света, за да носи частици познание на различни общности от хора и да ги включва в играта на търсенето, във Великата игра на сфери, хм, Вселената обича да бъде потайна!
Първа, е версията на Шарл Перо, следвана от тази на братя Грим, балета на П.И. Чайковски и, разбира се историята на Дисни! Но тази, която ще използвам за база е първата, „автентична“ приказка на Шарл Перо. От него дойде идеята за този текст и по-точно от частта с орисниците, които са седем на брой! Седем достойнства, които да определят някого като съвършено, постигнало пълно себереализиране същество. Всъщност, всички ние сме им подвластни, но от нас зависи дали ще успеем да ги превърнем в наши съюзници и от техни подчинени, да станем пълноправните им господари, онези, които могат да владеят напълно магията на съществуването.
Седмицата е числото на пълния комплект и завършения цикъл, тя е неделима и окончателна. А седмата вълшебница е пряко свързана с контрола над смъртта, онази единствената, която може да ни трансцендира отвъд ограниченията на тленното и да ни дари с вечен живот! Защото тя надделява осмата, предричаща смърт веща жена, всъщност надделява самата Смърт, която е персонифицирана от осмата, забравена орисница ( дали е забравена или просто не е желана за гост поради страха да се изправят пред нея, е друг въпрос).
Осмицата е много интересен знак- във вертикално положение тя прилича на пясъчен часовник, поради което може да се разглежда като символ на крайното, изтичащо време, времето, което е разбито на милиони песъчинки и постоянно изтича от съда, в който се намира, докато накрая не остане само пустота.
До момента, в който не бъде преобърната и не се озове в хоризонтално положение- тогава тя се превръща в знак на безкрайността, безвремието, вечността! И тогава целта ще бъде постигната- безсмъртие отвъд пределите на времето и пространството, пълно освобождение от всички ограничения на материалния свят. Нима не е това целта на йога учението!
Но за това се изисква много смелост, силна воля и безстрашие. И само дръзновената седма орисница, онази която олицетворява мъдростта, възвръщащия се, възраждащ се живот, онази, която дава усещането за свързаност със света, към който принадлежим, осъзнатост за това кои сме, която се скрива зад завесата на илюзорния свят на страха и веднъж повдигнала я носи утеха, може да стори това.
Интересно е, като тук отварям скоба, че при братя Грим, орисниците са дванадесет на брой- съвършената дузина, числото, което отново се свързва със завършен цикъл, пълнота и постижение! Както пише в книгата си посветена на таро знанието Кристин Димитрова : „Мистичната тържественост на 12 може да си съперничи само с тази на 7, но ако се взрем по-добре, ще видим, че седмицата се състои от 3+4, а 12- от 3x4. И в двата случая наблюдаваме съчетание от тройка (дух) и четворка (материя)“. Така отново имаме пълнотата и мистерията на живота противопоставени на тринадесетата орисница, която е Смъртта.
Отново, позовавайки се на знанието за таро, тъй като самият Юнг е владеел неговото изкуство и го е тълкувал чрез похватите на психоанализата, се обръщаме към него в символиката на дванадесет плюс една. Онази, от която се страхуват е самата Смърт, в таро това е тринадесетата карта...
Но самата тя съдържа в себе си противоречие-често е възприемана като край, но всъщност е начало на нещо ново, понякога твърде изстрадано, доброволно пожертване на материалния свят, за да се открият просторните хоризонти на духа. А за някои тя е просто краят на един цикъл от живота, за да преминем в следващия му етап, може да е съзряването ни, сбогуване с безразсъдната младост и срещата ни с мъдрата зрялост и плодовитост на осъзнатия и оформил се като личност индивид.
И така, стигаме до седемте чакри, седемте орисници, седемте стъпала, които ще ни отведат по стълбицата нагоре към пълната реализация, към сюблимното, отвъд пределите на времето и пространството.
И още едно уточнение, според изследователите наричанията, които отправят орисниците към малкото момиченце са тясно свързани с изискваните за това време ( 17 век) способности, които да притежава млада кралска особа, но за нас те са много повече-прикрити кодове, които да разкриват хармонично развилата се личност.
Първата орисница дарява съвършена красота- в балета на Чайковски е назована Fairy of Beauty или на френски Fleur de farine. Тя кореспондира с балансираната първа чакра, която ни дава усещането за увереност в себе си, уважение на собствената ни личност и самочувствие, да изживяваме красотата на собственото си тяло и на света около нас, да виждаме съвършените форми на мирозданието навсякъде около себе си. И по този начин изграждаме здрава връзка с тялото си, както и с цялата земя, усещаме се свързани със света.
Втората я дарява с чудна доброта- в балета я допълват Fairy of generosity или Miettes qui tombent . Това е хармонично развитата втора чакра, която има чисти чувства, която е наясно с емоциите си и може спонтанно да ги изразява, да това е добротата- да синхронизираш с останалия свят, да желаеш добруването на всички, като същевременно изразяваш и даваш най-доброто от себе си и си в абсолютен баланс със собствената си личност .
В допълнение , феята от балета символизира плодородието и плодовитостта (по стар руски обичай са разпръсквали трохи- Miettes qui tombent буквално означава „Падащи трохи“- в леглото на новороденото момиченце, за да стане пълноценна жена и да има многобройна челяд) напълно в синхрон с поддържане на нормални сексуални функции, които тази чакра има.
Третата ѝ отрежда да върши всичко с неповторимо изящество. В допълнение, в балета нейното име е Fairy of Temperament или Violente, което означава фея на силния характер! Освен необходимо качество за един бъдещ владетел, силната воля е характерна за добре развитата трета чакра, но тя е и изобщо център на действието, възможност да осъществяваме идеите си в материалния свят, а дарът да върши всичко с неповторима изящество, свидетелства за пълен контрол над действията си, овладяване до съвършенство на възможността да борави с формите на света.
Огненият темперамент не кореспондира задължително с агресия, дори напротив, когато е осъзната буйността води до съзидателно творчество и неизчерпаема енергия позволяваща на жизнения поток да се движи безпрепятствено и целеустремено като красив и силен огнен пламък.
Четвъртата ѝ пожелава да танцува с лекотата на перушинка, допълвана в балета от Fairy of Purity или Candite( Фея на чистотата или Невинност). Сърдечната чакра съдържа в себе си идеята за течащ поток и се свързва с естествения усет за равновесие, качеството да се разширяваш, което дава елемента въздух, както и безусловната любов, тази на най-чистото сърце.
Това е символиката на танца - безкраен поток от движение- навътре и навън,като божествения дъх, който ни изпълва, претворявани със съвършено равновесие и ритъм, ритъмът на сърцето, което носим. А идеята за чистота напълно кореспондира с хармонично въртящата се сърдечна чакра- да се превърнем отново в чистите , невинни същества, които сме били при раждането си, даващи безусловна любов, изпитващи най-спонтанната радост от живота, да се върнем към времето преди съществуването ни в материалния свят, когато сме били чиста и съвършена Любов.
Петата орисница пожелава на детето да пее като славей , в балетната версия това е Fairy of joy или Canari qui chante, феята на радостта или във френския вариант- буквално Пеещо канарче. Тук връзката е недвусмислена! Петата е гърлената чакра и отговаря за комуникацията, не само с външния свят, но и с вътрешната ни реалност.
Както от това дали гърлото на бутилката е запушено или не, зависи дали течността, която се съдържа в нея ще може свободно да се излива от нея или ще бъде затлачена вътре, така е и с гърлената ни чакра- ако тя е в нормално състояние тогава енергията между долните и горните чакри протича безпрепятствено и ние сме сързани както със Земята, така и с Небето, с Божествения свят! Наречена още орисница на радостта, тъй като ние се чувстваме истински щастливи и намираме хармония между вътрешните ни състояния и външния свят, когато можем да изразим собствената си истина и да бъдем чути и разбрани.
Здравата пета чакра ни дава силен и красив глас, а песента е естествено продължение и изразяване на това състояние. Тя е като божествена тръба, която звучи надалече и зове, свързва, носи живот и е отпечатък от онзи небесен свят, от който идва, заради чистотата на посланията си, заради музиката, чиито вибрации са потока на живота.
И ето, че идва шестата орисница, която в приказката на Шарл Перо дарява принцесата със способността да свири прекрасно на всички музикални инструменти, а в балета на Чайковски тя е последната, но и най-важна вълшебница- Fée Lilas или Fairy of Wit. Според функциите, които изпълнява, обаче, личи, че тя съвместява едновременно две роли, на фея на мъдростта и познанието, и онази, която дарява с безсмъртие своята кръщелница.
Така всъщност отговаря едновременно на шестата и седмата орисници от приказката. Люляковата фея е наричана така, тъй като в руските вярвания люлякът е символ на мъдростта и знанието, тя е препратка и към гръцката богиня на мъдростта Атина или Диана в римския пантеон. Мъдрост, знание, познание, все качества, които отговарят на една хармонично въртяща се шеста чакра, но каква е връзката със свиренето на музикални инструменти?
Тук трябва да се гмурнем надълбоко в самата зора на човечеството и да преоткрием мистиката на музикалните инструменти! Темата е огромна и по нея са изписани множество книги, но на кратко създаването на всеки музикален инструмент е тайнство, в него заживява духа на съществото ( дърво, животно, дори човек), от което е направен и е символ на прераждането, на изобилието, на възможността да се омайват хора и животни и да се подчиняват на волята на свирещия, но и е връзка с Онзи другия свят отвъд.
Само избраниците наречени шамани владеят тази връзка и могат да я осъществяват именно чрез музикалния инструмент, който ползват и посредством духа на животното-праотец, от което е направен самия инструмент, най- често е тъпан, барабан, чийто ритъм резонира и прави паралелни този свят, духа на Земята и финия, невидим за очите на обикновения човек свят на Великия дух!
Този дар е изключително ценен- силата да осъществяваш връзка с Другия свят, да имаш извисения дух, интуиция, телепатия и отворено съзнание, чрез които да се движиш между световете и да носиш послания от тях и малцина го заслужават. Но това е и дарът на изчистената шеста чакра, да се вижда отвъд заблудите на материалния свят, да се вижда много надалече, през осем светове в девети, да се вижда Истинското знание...
И ето, че стигаме до седмата орисница и отново се връщаме до темата за победата над Смъртта. След като даровете от предишните шест са поднесени и те са реализирани напълно в живота и нашия свят, не остава нищо друго, освен да добием способността да владеем, да станем повелители на Смъртта, да преминем отвъд нейните ограничения и да се разтворим завинаги в потока на живота. Стълбата е изкачена и ни предстои да навлезем в нов свят, още по-красив, тъй като е задвижван от силата на Любовта.
Само целувката на истинската любов може да събуди спящата красавица от вековния ѝ сън и да я върне към живота по нов начин. Това е съюзът между Шакти и Шива, обединение на изначалните женска и мъжка енергии. Древната пра-майка във формата на змия се събужда, пътят ѝ е отворен нагоре по стълбата на живота и тя се свързва завинаги със своя любим - Небе или по-скоро се разтваря в него. И така, себеосъществяването е постигнато, получава се трансцендиране в нова реалност и етап на живот, завихрили сме се нагоре по вечната спирала на живота.
Съществено значение има факта, че при Шарл Перо приказката не свършва дотук, както е в останалите варианти. Принцесата ражда близнаци-момче и момиче, които биват наречени Aurore и Jour, т.е. Зора и Ден. Това са новите дарове, децата на вечната Светлина, на слънцето, символ на обединението между Шива и Шакти. От тяхната любов се появяват две форми на светлината отново проявени като женска и мъжка енергии.
Отново ще отбележа интересен факт, който е свързан с Таро учението и някак очевидно търси внимание тук, че картата на Слънцето се изобразява със слънчевия диск, под който играят безгрижно две деца- момче и момиче. Това е почти краят на колодата на Големите Аркани, след нея остават само Страшния съд и Светът, преди започнатото пътешествие да приключи и да отвори път към нови, по-далечни хоризонти.
И децата на Спящата красавица срещат перипетии, заплашени са от смъртната опасност да бъдат изядени,но ще оставя по- нататъшния и по-задълбочен анализ на приказката на специалистите. Важното е, че накрая те биват спасени и получават свобода и възможност за себеосъществяване. Мирозданието е постигнато, Светът е отворен, Светлината се разтваря в него, мисията на живота е реализирана.
В началото казахме, че това е приказка за осъзнаването, осъзнаването на себе си в света, на своето предназначение, това е възможността да отговорим на въпроса си кои сме ние и да осъществим по възможно най-добрия начин потенциала, който ни е даден, да стигнем до ядрото на съществото си, до най-чистото и силно място и то да стане наш наставник, водач, повелител.
Това е йога, това е съюзът ни с древната мъдрост и познание идващи от други времена, светове, цивилизации. Но това е съюзът ни и с настоящето, да бъдем тук и сега, да знаем какво се случва с нас, да имаме пълен контрол над целия набор от инструменти, който ни е даден- тяло, сетива, ум, дъх и да ги впрягаме в по-висши цели от тази само да преживяваме и съществуваме.
Това е приказка за виждането- да имаме смелостта и дързостта като Обесения от картите Таро да висим надолу с главата, за да виждаме света по различен и нов начин, за свободата да мислим надалече, да сме способни да прозираме отвъд създадените за нас илюзии, да бъдем отворени и активни в търсенето на знание, само тогава ще можем да открием чудесата и магията на света, в който живеем и изобщо на живота. И веднъж открили се, да предаваме знанието на децата си, приказките са за това, да увеличават посветените, да даряват вдъхновение- дъха на съществуването и да продължават нататък по прашните пътища на Вселената...
